Д-р Емилова: "Не е важно колко години ще сме на този свят.

Важното е да имаме живот в годините си, а не години в живота си.
Важното е докато сме живи, независимо колко ще живеем,
да сме здрави, да сме с ума си, както казват старите хора."

КЛИНИКА "Д-Р ЕМИЛОВА"
верният път към здравето

 

В периода 1 юли – 31 август 2021 г. клиниката работи в х-л Боровец Хилс в курорта Боровец

 

 За информация и записвания – телефони 0888 951 288 и 0886 919 944.

 

Бобови, зърнени, ядки и зеленчуци правят менюто здравословно

Труд

Ако някой някога се е захващал със спазването на хранителен режим на растителна основа, неизбежно се е сблъсквал почти всеки ден с въпроса „Откъде си набавяш белтъчините?“. Дори по темата има кратък, но доста показателен виц – „Как е най-лесно да превърнеш събеседника срещу теб в информиран диетолог? Ами кажи му, че си веган!“.

Реално погледнато, загрижеността ни трябва да е насочена към набавянето на достатъчни количества от така наречените есенциални или още известни като незаменими аминокиселини. Те се внасят в тялото ни само чрез храната и са градивните частици на пептидните вериги, които изграждат белтъчините.

Нашият организъм обаче не може да усвои автоматично белтъчините от храната, независимо дали е животинска или растителна. Затова храносмилателната ни система ги разгражда до аминокиселини, от които ние изграждаме свои собствени специфични белтъчини според потребностите си. Това най-често са ензими, антитела, хормони, част от клетъчни структури и т. н.

От всичките 20 аминокиселини, които човешкият организъм използва за синтез на специфични белтъчини, използвайки генетичния код, 9 са незаменими – лизин, триптофан, левцин, изолевцин, треонин, метионин, валин, фенилаланин и хистидин. Условно заменими, т.е. незаменими при определени условия, са цистеин, глутамин, аспарагин, аргинин, глицин, пролин, тирозин. Особено внимание искам да обърна на глутамина, който се превръща в незаменима аминокиселина при хората, страдащи от синдром на пропускливите черва и други проблеми, свързани с възпалителни процеси в храносмилателния тракт.

До неотдавна мантрата „Всички незаменими аминокиселини се откриват само в животинските продукти“ беше широко разпространена.

Истината е малко по различна. Всички растителни храни на трапезата, стига да са приготвени с непреработени суровини, включват в състава си всички незаменими аминокиселини. Често обаче някои от тях са в по-големи количества в определени храни, а при други – в по-малки. Затова е добре да ги комбинираме. Комбинирането на бобови, зърнени, ядки и зеленчуци със сигурност ще ни осигури необходимото ни количество незаменими аминокиселини.

По принцип не съветвам да се приемат добавки от изолирани белтъчини, дори и на растителна основа, освен при част от активно спортуващите, при които положителният азотен баланс е под заплаха, но това е частен случай. Много показателен е фактът, че само 200 г сварен зрял фасул осигурява над 50% от необходимото дневно количество на всички незаменими аминокиселини за възрастен мъжки организъм. Особено добра в това отношение се явява и комбинацията от зърнени и бобови, осигуряваща ни 100% от всички незаменими аминокиселини.

Някои растителни храни пък са наистина шампиони по качествено белтъчно съдържание сами по себе си – елда, киноа, коноп, биологична соя и др. Колкото и да прозвучи странно, колагенът – обект на доста агресивни реклами в последно време, и почти винаги от животински произход, е непълноценен от гледна точка на аминокиселинния му състав. Липсва му много ценна аминокиселина – триптофан. Тя е важен прекурсор за производството на серотонин /хормон на щастието/ в човешкия мозък.

Препоръчителният дневен прием на белтъчини е около 46 г за средностатистическата жена и 56 г съответно за мъж. По-точно казано, около 0,8 г на килограм телесно тегло. А за децата е добре да осигурим поне 1 г на килограм. Това е изключително лесно постижимо при спазване на режим от консумация на разнообразни цялостни растителни храни. Разбира се, тук трябва да отбележим, че бионаличността, т. е. усвояемостта на аминокиселините от растителни храни, е по-ниска от тази при животинските поради наличието на фибри и често недобро сдъвкване на храната. Това отново не е проблем при адекватен растителен режим, но препоръките ми са да се стремим към 20% по – висок белтъчен прием от препоръчаното, ако се храним изцяло с растителни храни. Хилядите ни пациенти и членовете на екипа на нашия медицински център, които спазват стриктен растителен хранителен режим, са с нормални нива на серумния албумин и общия белтък при провеждани регулярни кръвни тестове.

В заключение може да се каже, че растителните белтъчини са полезен и лесен начин да осигурим необходимото количество аминокиселини на тялото, без допълнителни съпътстващи „екстри“ като холестерол, наситени мазнини и други вредни съставки.

Д-р Емилова и Веселин Станков


No images in specified directory!

Facebook